Krastina Gecheva

Bibliography on the Pseudepigrapha Studies in Bulgaria

Ангелов, Б.Ст. Апокрифи. В: История на българската литература. 1. С., БАН 1962,178-192.

Ангелов, Б.Ст. За книжовното дело на поп Йеремия - В: Старобългарско книжовно наследство.С., БАН, 1983, 37-43

Ангелов, Б.Ст. Списък на забранените книги в старобългарската литература - ИИБЛ, 1, 1952, 107-159

Ангелов, Д. Богомилска книжнина.- В: Кирило-Методиевска енциклопедия.Т. 1., С., БАН, 1985, 209-212

Ангелов, Д. – Есхатологическите представи на средновековния българин, отразени в официалната и апокрифна литература.- Palaeobulgarica, 1982, 3, 73-97

Апокрифна книжнина.- В: Динеков, П., К. Куев и Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература.С., Наука и изкуство, 1961, 110-114.

Беновска-Събкова,  М. Апокрифни мотиви и народни вярвания (“Разпускането” на мъртвите души). Българска етнология, 1996, N 3, 80-89

Богомилска  книжнина  – В: Енциклопедия  България., Т., 1., С., БАН, 1978, с. 321.

Богомилска книжнина (Тайната книга, Адамов запис, Тайните на Енох, Детството на Исуса, Разумник.) - В: Старобългарска литература., С., 1947, 89-109

Богомилска книжнина. - В: Динеков, П., К. Куев и Д. Петканова. Христоматия  по старобългарска литература. С., Наука и изкуство 1961, 144-155.

Василев, Г. Елементи на орфизма в богомислтвото (По повод непубликуваните статии на Йордан Иванов “Богомислтвото”, “Прераждането на душите” и “Никодимовото евангелие”). - Известия на историческия музей, Кюстендил, 5 (за 1993),1998, N2, 61-70.

Велчев, В. Богомилската книжнина - В:История на българската литература. 1., С., БАН, 1962, 208-220.

Воденичарова, Д., Човек и Бог в апокрифа “Ходене на Богородица по мъките”- БЕЛ, 2001, N 4, 10-15.

Вълчанов, С.  Към въпроса за апокрифното начало в средновековната българска литература .(Специфика и аспекти) - В: ­­ІІ Международен конгрес по българистика.София, 1986. Доклади.11. С., 1987, 253-264.

Вълчанов, С. Следи от апокрифни елементи в Кирило-Методиевата  традиция на средновековна България. С., 1998, 150-210.

Вълчанов,С. Отрицание на старозаветната апокрифна традиция в средновековната българска култура.- ГДА, 28, 1986,133-183

Гарена, П. И. Илиев. Новооткрит старобългарски надпис-заклинание от Кърджалийско. – В: Културните текстове на миналото – носители, символи и идеи. Материали от Юбилейната международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 29–31 октомври 2003. Кн. 2. Текстовете на култа и религията. София, 2005, 150–155.

Георгиев, Е.  Богомилска литература. - В книгата му: Литература на изострени борби в средновековна България.С., БАН, 1966, 202-231

Георгиев, Е. В борба с апокрифната литература и богомилството. - В книгата му: Литература на изострени борби в средновековна България.С., БАН, 1966, 233-304.

Георгиев, Е. Прокълнатият старобългарски писател поп Йеремия. - Език и литература,1964, N 1, 11-30.

Грашева, Л. Йеремия, Еремия поп.  - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.2., С., БАН, 1995,146-149.

Гюзелев, В. Българската версия на апокалипсиса “Тайната книга” на богомилите или Йоановото евангелие. - В: Енев, М. Апокалипсисът на св. Йоан Богослов в стенописите, иконите и миниатюрите от християнските храмове. С., 1996, 14-18; на англ.ез.: The Bulgarian Version of the Apocalypse-the secret Book of the Bogomils or John’s gospel..- In: Enev, M. The Apocalypse by saint John in the Frescos, Icons and Miniatures by Christian churches. S., 1996, 14-18.

“Тайната книга”на богомилите или “Откровение Йоаново” (XІІв.). Прев. В. Гюзелев. –В: Извори за средновековната история на България (VІІ-XVв.) в австрийските ръкописни сбирки и архови. Т. 2. Италиански, латински и немски извори. С., 2000, 74-83.

Джамбелука-Косева, А. Един пренебрегнат ръкопис на “Видение Исаево”. Яцимирски препис. 19. – Palaeobulgarica, 1988, N4, 13-25

Джамбелука-Косева, А. Наблюдения върху старобългарската традиция на Видение Исаево - съответствия и различия с текстовата традиция на Възнесение Исаево. – Palaeobugarica, 1983, N 2, 66-79.

Димитров, П. Презвитер Йеремия. Канд. дисертация. С., 1990.

Димитрова, Д. Апокрифическая письменная традиция средновековой Болгарии-социокультурные аспекты. - Scripta&е-Scripta. 2, 2004, 219-241.

Димитрова, Д. Към въпроса за историята на текста на апокрифа.Слово за Адам и Ева -Старобългарска литература, 12, 1982, 70-81

Димитрова, Д. Медиаторът в старобългарската апокрифна традиция  и българския фолклор.- В: Медиевистика и културна антропология. С., 1988, 376-384.

Димитрова, Д. Повест за Кръстното дърво в системата на старобългарската апокрифна литература и фолклора. – В: Медиевистични изследвания в памет на П. Димитров. Шумен, Епископ К. Преславски, 1996, 37-43.

Димитрова, Д. Старобългарските апокрифи в изследванията на Йордан Иванов. – Известия на Историческия музей в Кюстендил, 4, 1992, 65-69.

Димитрова, Д. Тайната книга на богомилите в старобългарската апокрифна литература. – В: 1100 години Велики Преслав. Шумен, Епископ К. Преславски, 1995, 118-130.

Димитрова, Д. Темата за произхода на злото в старобългарската апокрифна традиция. – В: Литература, общество, идеи. С., БАН, 1986, 25-47.

Димитрова, Д. Космогоничната литература за Тивериадското море и старобългарската апокрифна традиция. - Старобългарска литература, 19, 1985, 184-192

Динеков, А. Българският апокрифен летопис. (Из историята на жанровете в старобългарската литература). – В кн. му: По следите на старобългарската литература и наука. С., 1988, 90-96; и в кн. му: Проблеми на старата българска литература. С., 1989, 240-247.

Дончева, Л., К. Попконстантинов. Апокрифна молитва от Х–ХІ век върху оловен амулет от Одърци, Толбухинско. – В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. С., 1994, 228–292.

Дончева, Людмила и Казимир Константинов. Апокрифна молитва от Х-ХІ в. върху оловен амулет от с. Одърци, Толбухинско. – В: Сб. в чест на акад. Д. Ангелов. С., БАН, 1994, 288-292.

Ждраков, Здравко. Апокрифен текст за второто пришествие от стенописите на Търновската катедрална църква “Св. Анатоли”. – Palaeobulgarica, 1999, №4, 90-95.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди.С.,1925, VІІ, 388с.; 2.изд. С., НИЗ, 1970, ХV, 400 с.; на фр.ез.: Livres et legendes bogomiles.(aux sourses du catharisme). Paris,1976.

Кенанов, Д. Йордан Иванов и “Тайната книга” на богомилите.- Известия на историческия музей в Кюстендил, 4, 1992, 89-92.

Кожухаров, С. Индекс на забранените книги. – В: Кирило-Методиевата енциклопедия,  Т. 2. С., БАН, 1995, 114-115

Константинова, В., К. Попконстантинов. Апокрифна молитва от Х в. върху оловна пластина. – Die Slavischen Sprachen. 13. 1987, 45–54.

Кочев, Н. Още по въпроса за богомилството - Беседата на презвитер Козма и т.нар. богомилски книги-апокрифи. - Духовна култура, 1995, N10, 19-29.

Кръстев, Г. Мястото на “Детство Исусово” в християнската традиция и апокрифната книжнина на Средновековна България. (Въпроси на композицията и рецепцията) – Palaeobulgarica, 1991, N3, 91-101.

 Кръстев, Г. Рецепцията на новозаветните апокрифи от гледна точка на комуникацията -  Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно- византийски проучвания “Иван Дуйчев”. Т. 83 (3) за 1989 г. С., 1991, 179-192.

Марков, Н. Два нови амулета срещу “нежит” от Западна България. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, 331–342.

Милтенов, Явор. Апокрифният апокалипсис на Йоан Богослов - анализ на междутекстовите  отношения. - Palaeobulgarica 2004, N3, 85-102.

Милтенова, А. “Видението на пророк Исайя за последните времена”- историко-апокалиптично съчинение от ХІІ век.- Palaeobulgarica, 1992, N2, 77-81.

Милтенова, А. “Разумник – указ.” (Текстологическо проучване. Издание на старобългарски текст.) - Palaeobulgarica, 1986, N4, 20-44.

Милтенова, А. “Слово за Антихриста”- един малко познат български апокриф. – Palaeobulagrica, 1993, N 4, 59-71.

Милтенова, А. Erotapokriseis. Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература. С., 2004, 574 с.

Милтенова, А. Апокрифа за борбата на Архангел Михаил със Сатанаил в две редакции.- Старобългарска литература, 9, 1981, 98-113

Милтенова, А. Апокрифи за Давид и за Соломон. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., П.Берон 1992, С., 33-34; ІІ прераб. и доп. изд. С., 2003, 42-43.

Милтенова, А. Апокрифи за Йоан Богослов.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С.,1992,43-35;2. прераб. и доп. изд. С.,2003, 43-44.

Милтенова, А. Апокрифи за Пророк Данаил. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник.С., 1992, 35-36; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 44-45

Милтенова, А. Апокрифи и апокрифни цикли с вероятен български произход в руските “чети”-сборници от ХVІ в.- В: Slavia orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. Р.Павлова. С., 2000, 244-260.

Милтенова, А. Апокрифни произведения в манастирските сборници. (Постановка на въпроса). – В: Кирило-Методиевски студии. 3., С.,1986, 262-275.

Милтенова, А. Апокрифни пророчества в средновековната българска литература.(ХІ - ХІІІ в.) – В:ІІ Международен конгрес по българистика.София, 1986. Докл.11. С.,1987, 265-284.

Милтенова, А. Богомилска книжнина. – В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. С., 1992, 60-62; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 72-74.

Милтенова, А. Видение Исаево. – В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 91-92.

Милтенова, А. Детство Исусово. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992,121-122; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 136-137.

Милтенова, А. Драголов сборник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 131-132; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 147-148.

Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Виденията на пророк Данаил във Византия и в средновековна България. – Palaeobulgarica, 1990, N 4, 39-46.

Милтенова, А. и М. Каймакамова. Неизвестно старобългарско летописно съчинение от XІ век.(Сказание Исаево). Palaeobulgarica, 1983, N 4,52-73.

Милтенова, А., Фл.Бадаланова. Апокрифният цикъл за Авраам във фолклора и средновековните балкански литератури. - В: Етнографски проблеми на народната духовна култура.Т. 4., С., БАН, 1996, 203-250.

Милтенова, А. Книги за Енох.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С.,1992, с.228; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003. 255-256.

Милтенова, А. Неизвестна редакция на апокрифа за борбата на Архангел Михаил със Сатанаил. - В: Литературознание и фолклористика.Сборник в чест на акад. Астър Динков. С., БАН 1983, 121-127.

Милтенова, А. Неофициалната книжнина през XІІІ век в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. – В:Търновската книжовна школа. 4. С., БАН 1985, 102-114.

Милтенова, А. Никодимовото евангелие. (Проблеми на езиковата характеристика.) Palaeobulgarica, 1985, N4, 30-40.

Милтенова, А. Новооткрит “близнак” на Беляковския апокрифен сборник. – Palaeobulgarica, 13, 1989, 61-74.

Милтенова, А. Откровение Варухово.- В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. С., 1992, 304-305; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, с. 336.

Милтенова, А. Слово на Адам и Ева.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 417-418; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 465-466.

Милтенова, А. Текстологически наблюдения върху два апокрифа. (Апокрифен цикъл за кръстното дърво  преписан на Григорий Богослов и апокрифа за Адам и Ева ). –Старобългарска литература, 11, 1982, 35-55.

Милтенова, А. Тивериадското море.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 463-464; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 510-511.

Милтенова, А. Цикълът от историко-апокалиптични творби в Драголовия сборник- произход , източници, композиция. – Старобългарска литература , 25-26, 1991, 135-144.

Милтенова, А. Апокрифен цикъл за Кръстното дърво. - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 30-31; 2 прераб. и доп. изд. С, П. Берон, 2003, 39-40

Милтенова,А. Апокрифи за Авраам. - В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. С. П. Берон, 1992, 31-33; 2. прераб. и доп. изд. С.,2003, 40-42.

Милтенова. А, За един от най-старите славянски преводи на монашеската еротапокритична литература.- Кирило-Методиевски студии, 14, 2001, 165-181.

Митлтенова, А. Разумник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 387-388; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003. с.426.

Наумов, А. Апокрифите в системата на старите славянски литератури.- Palaeobulgarica, 1980, N2, 71-74.

Никодимово евангелие. Гл. XVІІІ-XXVІ.- Везни , 1993, N1, 21-23.

Овчаров, Н. Няколко слабо известни апокрифни мотиви от 1497-1498г (в ръкопис N22 на библиотеката на Православната патриаршия в Йерусалим).- Българска етнография 1998, N3-4, 81-88.

Панайотов, В. “За Енох и Илия”- Тълкования върху апокалипсиса. - В: Глѫбина кънижная. Шумен, 2003, 279-283.

Панайотов, В. “Слово на ползу души.”Новооткрит богомилски паметник.- Palaeobulgarica,1988, N 3,113-119.

Панайотов, В. “Смъртта на Авраам” в сборник от XVІ век.- В: Глѫбина кънижная. Шумен, 2003, 284-291.

Панайотов, В. Апокрифна молитва, включваща съня на Богородица. - В: Глѫбина кънижная. Шумен, 2003, 254-256.

Панайотов, В. и Н. Николов. Архивски сборник – археогрефски бележки.(Апокрифът “Завети на дванадесетте патриарси”- В: Преславска книжовна школа. 2. Шумен, 1997, 95-115.

Панайотов, В. Неизвестна редакция на апокрифния Апокалипсис на Свети Йоан Богослов.- В: Глѫбина кънижная. Шумен, 2003, 270-278.

Панайотов, В. Персонификация  на злото в славянското Средновековие. 1. Демонологията в апокрифа Завети на дванадесетте патриарси (по архивен препис от XVвек). - В: Преславска книжовна школа. 2. Шумен, 1997, 151-162.

Панайотов, В. Системността в славянските богомилски текстове. - В: Преславска книжовна школа. Т.7. С., 2004, 308-315.

Пейчев, Б. Тайната книга на богомилите във вариант от 1455 г. – Проблеми на културата,  1982, N 1, 3-16.

Петканова, Д. Апокрифи. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия .Т.1., С., БАН, 1995,85-93.

Петканова, Д. Апокрифна литература.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 37-39; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 45-48.

Петканова, Д. Апокрифната литература и личното творчество на старобългарските писатели.- Palaeobulgarica, 1981, N 3, 3-9.

Петканова, Д. Апокрифни жития. – В: Старобългарската литература. Енциклопедичен речник. С., 2003, 48-49.

Петканова, Д. Апокрифни мотиви в творчеството на Климент Охридски. – Кирило-Методиевски студии, 8, 1991, 11-21.

Петканова, Д. Апокрифни мотиви. –В: Старобългарска литаратура.Енциклопедичен речник.С., 1992, 39-40; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 49-50.

Петканова, Д. Апокрифни послания. – В: Старобългарска литература .Енциклопедичен речник.С., 2003, 50-51.

Петканова, Д. Апокрифните въпроси- отговори и фолклорът. – В: Приемственост и развитие. С., 1992, 65- 73.

Петканова, Д. Апокрифните лечебни молитви. - Palaeobulgarica, 2001, N 3, 61-85.

Петканова, Д. Богомилството и апокрифната литература.-  Palaeobulgarica , 1982, N 3, 143-153.

Петканова, Д. Йеремия, поп. - В: Старобългарска литература.Енциклопедичен речник. С., 1992, 201-202; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, 226-227.

Петканова, Д. Красивото в апокрифите.- В: Литературознание и фолклор. В чест на апад. Петър Динеков. С., БАН 1983, 48-52.

Петканова, Д. Отново по въпроса апокрифи и фолклор. 1. Каин . 2. Детството на Исус.- Език и литература, 1992, N 4, 124-138.

Петканова, Д. Повест за Кръстното дърво. - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 334-335; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, с. 370.

Петканова, Д. Прение на Исус с дявола.- В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник.С., 1992, с. 363; 2. прераб. и доп. изд. С., 2003, с. 400.

Петканова, Д. Фолклорът в апокрифните мотиви. - Български фолклор, 1976, N 2,28-40.

Петканова, Д. Апокрифни въпроси и отговори.- Старобългарска литература , 21, 1987, 3-25.

Петков, Г. Апокрифни въпроси и отговори в състава на Стишния пролог (по три сръбски ръкописа). - В: Език и свят. Съвременна филологическа проблематика. Т.2. Пловдив, 1995, 275-282.

Попконстантинов, К. Кирилица и глаголица срещу дявола, или още един оловен амулет от Х в. – Palaeobulgarica, 2004, № 4, 69–75.

Попконстантинов, К. Молитва против нежит върху амулет от Х век от Пъкуйул луй Соаре. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 6. Велико Търново, 1997, 123–129.

Попконстантинов, К. Оловен амулет палимпсест с глаголико-кирилски текст. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, 311–330.

Попконстантинов, К. Оловен амулет с апокрифен текст от Варненския музей. – В: Търновска книжовна школа. 7. В. Търново, 2000, 283-286.

Попконстантинов, К., В. Константинова. Оловни пластини с надписи. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 2, 1995, 850–853.

Попконстантинов, К., Г. Атанасов. Оловна пластина с надпис от Х век. – В: Плиска–Преслав. Т. 6, 1993, 149–153.

Popkonstantinov, K. The Letter of Abgar on a Tenth-Century Amulet. – In: Ars Philologica. Festshrift für Baldur Panzer zum 65. Geburtstag. Herausgegeben von Karsten Grünberg und Wilfried Potthoff. Frankfurt am Main-Bern-Bruxelles-New York-Wien, 1999, 649–654.

Попмаринов, Д. Месиански и апокалиптични идеи в българската старозаветна апокрифна литература. – В:Търновска книжовна школа. 7. В.Търново, 2000, 685-698.

Попов, С. “Книгата на Енох” и българският битов календар.- Авитохол , 1997, N8, 16-23.

Стара българска литература. 1. Апокрифи. Състав. и ред. Д. Петканова. С., 1981. 432.

Стефанов, П. Неизвестно произведение  на поп Йеремия. – Духовна култура, 1996, N5, 13-18.

Стефанова-Геогргиева, Кр. Оловна пластина с надпис на старобългарски език от средновековното селище при с. Крън, Казанлъшко. – В: Културните текстове на миналото – носители, символи и идеи. Материали от Юбилейната международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 29–31 октомври 2003. Кн. 2. Текстовете на култа и религията. София, 2005, 148–149.

Тасева, Л. и М. Йовчева. Апокрифният апокалипсис на Йоан Богослов (по препис N639 от Московската Синодална библиотека). Palaeobulgarica, 1995, N 3, 47-54.

Тъпкова, Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България . С., 1996, 360г. 11 факс.

Хубчев, А. Религиозно-философски космогонически възглед в апокрифната книжнина на средновековна България. – Духовна култура, 1967, N5-6.

Цибранска, М. Катарският требник и богомилската книжнина.- Palaeobulgarica, 2004, N 1, 42-67.